Най-лошите мениджъри
| "BusinessWeek" 19 януари 2009 , 43 стр. Най-лошите мениджъри Те помогнаха на икономическата криза да се задвижи и влошиха и без това тежката ситуация | |
След като цените на акциите потънаха и цели сектори бяха смазани от лоши залози, трудно е да се определи шепа мениджъри, особено виновни през 2008. Секторът на финансовите услуги изглеждаше като глобален бастион на безразсъдното поведение, щом американският жилищен пазар тръгна надолу. Дори някои сини чипове изоставиха основните правила при управлението на риска сред атмосфера на шеметни печалби. И когато някои по-късно отидоха при правителствата си, просейки, ред мениджъри си останаха с къса памет, за да настояват, че все още заслужават да приберат милиони в компенсации. Инвеститорите реагираха и много от тези шефове загубиха работата си. Други успяха да влошат и без друго тежката ситуация. Дали това бе Сам Зел, изсмукал живота от пострадала медийна империя, или Филип Шуноувър, който срина духа на служителите на Circuit City, докато веригата губеше продажби, някои лидери станаха примери за лоша преценка при криза. Ето Мръсната дузина на BusinessWeek. C изключение на Yahoo!, която изтъкна: "Ние сме горди от финансовото представяне на Yahoo! под ръководството на Джери Янг", всички или отказаха коментар, или не бяха намерени. Даниел Бутон, председател, Societe Generate. Неговата култура на поемане на рискове и слаб вътрешен контрол позволи на мошеника дилър Жером Кервиел да ужили френската банка със $7 млрд., изхвърляйки Бутон от шефския стол. Джеймс Кейн, бивш шеф на Bear Stearns. Докато Bear рухваше, шефът й сякаш нямаше представа за това. По време на най-лошите дни на кризата той отсъства, играейки голф или бридж. Ричард Фулд, бивш шеф на Lehman Brothers. Той изстискваше хората си и пренебрегваше предупредителните знаци, възнаграждавайки риска и алчността. Никой не бе по-убеден, че Lehman е твърде голяма, за да фалира. Фред Гудуин, бивш шеф на Royal Bank of Scotland. Той беше експерт по мегасливанията (ABN Атго), мащабното използване на заеми и арогантната експанзия. След това стовари цялата каша на британските данъкоплатци. Не е чудно, че много съжалява. Кери Килинджър, бивш шеф на Washington Mutual. Рядко банка е показвала толкова безочливо незачитане на кредитните стандарти. Килинджьр забогатя, докато схемата работеше. Когато жилищните цени паднаха, WaMu фалира. Марсел Оспел, бивш председател на UBS. Той направи швейцарската банка една от най-големите жертви на високорисковата криза. През април каза: "Бурята отминава." През ноември нарече ситуацията "немислима за мен до неотдавна". Филип Шуноувър, бивш шеф на Circuit City. Оставете ценовите войни, лошото обслужване и свръхзастрояването. Най-лошият му ход бе уволняването на 3400 от най-опитните му служители през 2007, твърдейки, че са изкарали твърде много пари. Мартин Съливан, бивш шеф на American International Group. C постоянните му уверения в стабилността на AIG бе ясно, че той не държи компанията под око. Ханк Грийнбърг имаше своите грешки, но знаеше какво се случва. Ричард Уагъньр, шеф на General Motors. Той наследи бъркотия, но не направи нищо, за да инвестира в икономични коли и да наложи радикална промяна. А да лети до Вашингтон с частния си самолет, за да моли за пари? Не е много умно. ДЖЕРИ Янг, шеф на Yahoo! Microsoft предложи да купи компанията му, но Янг отказа. Преговорите с Google се провалиха и цената на акциите се срина. Най-добрият ход на Янг: обяви, че си търси заместник. Майк Зафировски, шеф на Nortel. От счетоводни преоценки до провалили се реорганизации, трудно е да се повярва, че канадският телеком някога е струвал $250 млрд. Зафировски дойде, за да го оправи. Акциите струваха $15 преди година. Сега са 25 цента. Сам Зел, шеф на Tribune. За една година чикагският барон на имоти, сам нарекъл се танцуващия върху гробове (заради успешните си покупки на активи, мислени за мъртви), стигна от обещания да спаси вестникарския бизнес до предизвикването на най-големия фалит на печатна медия.
РЕКЛАМА |
Тозионлайн магазин е закупен отmagazin-online.net
